Как да намалим риска от сърдечносъдови заболявания

Сърдечносъдовите заболявания включват инфаркт, инсулт, високо кръвно налягане, атеросклероза и други състояния, които засягат сърцето и кръвоносните съдове. Рискът се влияе от наследствеността и възрастта, но и от редица ежедневни навици, които могат да бъдат променени.

Профилактиката започва с познаване на личните рискови фактори и с малки, устойчиви промени. Балансираното хранене, редовното движение, отказът от тютюнопушене и контролът на холестерола, кръвната захар и артериалното налягане са сред най-важните стъпки за по-добро сърдечно здраве.

Фактор	Полезна промяна	Какво да се проследява
Високо кръвно налягане	По-малко сол, движение и назначено лечение	Измервания в покой
Висок холестерол	Повече фибри и ненаситени мазнини	Липиден профил
Заседнал начин на живот	Умерена активност през повечето дни	Време за движение
Тютюнопушене	Постепенно или незабавно отказване с подкрепа	Брой цигари и симптоми
Наднормено тегло	Реалистичен хранителен и двигателен режим	Тегло и обиколка на талията
Диабет или предиабет	Контрол на въглехидратите и медицинско наблюдение	Кръвна захар и гликиран хемоглобин

Какво определя сърдечносъдовия риск

Някои фактори не могат да бъдат променени. Възрастта, фамилната обремененост, полът и вече преживяно сърдечносъдово събитие имат значение при оценката на риска. Те не означават, че заболяването е неизбежно, а че профилактиката и редовното проследяване са особено важни.

Сред предотвратимите фактори са високото артериално налягане, повишеният LDL холестерол, диабетът, затлъстяването, липсата на физическа активност, хроничният стрес и тютюнопушенето. Комбинацията от няколко умерени риска може да има по-голямо значение от един изолиран показател.

Хранене за здраво сърце

Хранителен режим с повече зеленчуци, плодове, бобови растения, пълнозърнести продукти, ядки и семена осигурява фибри, калий, магнезий и защитни растителни съединения. Рибата, особено мазните видове, може да присъства редовно, а зехтинът и други източници на ненаситени мазнини са подходящи заместители на маслото и тлъстите меса.

Добре е да се ограничава приемът на сол, колбаси, преработени храни, трансмазнини, сладки напитки и прекомерно количество добавена захар. Солта често се съдържа в хляб, сирена, готови сосове и консервирани продукти, затова четенето на етикетите помага за по-добър контрол.

Движение, тегло и сън

Редовната физическа активност подпомага контрола на кръвното налягане, теглото, кръвната захар и холестерола. Бързото ходене, колоезденето, плуването и танците са подходящи варианти за много хора. Важно е натоварването да се увеличава постепенно, особено при дълъг период на обездвижване или наличие на хронично заболяване.

Продължителното седене може да се прекъсва с кратко раздвижване на всеки час. Сънят също има значение: повечето възрастни се нуждаят от приблизително седем до девет часа нощен сън. Силното хъркане, паузите в дишането и изразената дневна сънливост могат да насочват към сънна апнея и изискват медицинска оценка.

Кръвно налягане, холестерол и кръвна захар

Високото кръвно налягане често протича без ясни симптоми, но постепенно уврежда сърцето, мозъка, бъбреците и кръвоносните съдове. Измерването трябва да се прави в покой, с подходящ маншет и по възможност по едно и също време. Единична стойност не поставя диагноза, затова лекарят може да препоръча повторни измервания или 24-часово мониториране.

Липидният профил и гликираният хемоглобин дават информация за нивата на холестерола и дългосрочния контрол на кръвната захар. Целевите стойности са индивидуални и зависят от възрастта, придружаващите заболявания и общия риск. Не започвайте лекарства или хранителни добавки за холестерол без лекарска преценка.

Пушене, алкохол и замърсен въздух

Тютюнопушенето уврежда вътрешната обвивка на артериите, насърчава образуването на плаки и увеличава склонността към съсирване. Отказването носи ползи на всяка възраст. Никотин-заместваща терапия, консултация със специалист и подкрепа от близки могат да улеснят процеса.

Прекомерният алкохол може да повиши кръвното налягане и да допринесе за нарушения на сърдечния ритъм. Замърсеният въздух също се свързва с по-висок риск, особено при хора със сърдечни и белодробни заболявания. При дни с високи нива на фини прахови частици е разумно да се ограничават интензивните упражнения на открито и контактът с натоварен трафик.

Профилактични прегледи и лекарства

Периодичната консултация с общопрактикуващ лекар помага да се оцени общият сърдечносъдов риск, да се измери кръвното налягане и да се назначат подходящи изследвания. Честотата зависи от възрастта, фамилната история, резултатите и наличните заболявания.

Ако е предписана терапия за хипертония, диабет или висок холестерол, лекарствата трябва да се приемат според указанията. Самоволното спиране, промяна на дозата или замяната им с добавки може да бъде опасно. Болка или тежест в гърдите, внезапен задух, слабост в едната страна на тялото, нарушение на говора или припадък изискват незабавна спешна помощ.

Постепенен план за ежедневието

Устойчивата профилактика обикновено се основава на няколко конкретни навика, а не на краткотрайна строга диета. Започнете с редовно ходене, добавете зеленчук към основните хранения, заменете част от преработените продукти с прясна храна и следете приема на сол. Малките промени, които се повтарят дълго време, са по-полезни от кратки периоди на крайни ограничения.

Запишете последните си стойности на кръвното налягане, теглото, холестерола и кръвната захар и ги обсъдете с лекар. Конкретната следваща стъпка е да насрочите профилактичен преглед и да подготвите списък с лекарствата, навиците и фамилните заболявания, които да споделите на консултацията.